Имало едно време едно бедно семейство, което живяло в края на царството. Бедното семейството имало една дъщеря, която  имала прекрасно детството, растяла безгрижно и щастливо. Детството на момичето минало по полята, то си играело с животните по полята и  пасяло гъските и козлетата. Неусетно момичето пораснало, докато майката не щеш ли се поболя и почина. Момичето остана с баща си, който не след дълго се оженил. Ала мащехата излязла много зла, карала момичето да върши сама домакинската работа, докато един ден набила момичето, защото не донесла вода. Момичето със сълзи на очите избягала и отишла да пасе гъските на гробищата. Седнала на един случаен гроб и плакала до вечерта. На следващия ден момичето отново отишла да пасе гъските на гробищата и пак седнала на същия гроб. Така пет дни подред момичето седяло на този  гроб и плакало непрестанно. Докато плакало извъднъж   момичето чуло един мъжки глас от гроба, който я попитал, защо плаче дни наред. Тогава момичето му разказало за злата мащеха. Дни наред момичето продължавало да ходи на гробищата и да си говорят.  Момичето се казвало Есма, момчето Асан, царски син от друго далечно царство, който е бил убит по време на войната.

Това продължило един месец, в който те си говорили и разказвали за живота си. Докато един ден Есма попитала Асан, дали не може да направят нещо, за да се срещнат. Тогава Асан  ѝ казал, че трябва да бъде много смела, ако иска да се срещнат. Есма се съгласила и тогава той ѝ отвърнал:

– Есма, трябва да си увита с бял чаршаф точно в полунощ и да застанеш на средата на гробищата. В този час всички мъртви минават от там и обикалят гробището. Когато минат покрай теб, те ще те обиждат и нагрубяват, но  ти трябва да си мълчиш. Аз ще мина последен и ще те настъпя, но ти трябва да ме прегърнеш, за да се отървем от мъртвите. По този начин, те ще ме изгонят от царството на мъртвите.

Есма се съгласила и така се уговорили за петък през нощта. Настъпи петък,  девойката взела един голям чаршаф и се запътила към гробищата, да чака полунощ. Настъпи полунощ и мъртвите започнали да излизат от гробовете си. Всички тръгнали към средата на гробищата  и започнали да минават покрая нея и да я обикалят. Започнали да обиждат, един казал, че мирише на жив човек, друг плюел по нея, трети я нагрубявал, но тя увита с чаршафа чувала всичко, но мълчала през цялото време. Така тя изчала до края, когато минал един, който я настъпи. Тя веднага го прегърнала и  не искала да го пусне. Тогава всички мъртви започнали да викат, че той е недостоен за тях, щом не иска да живее с тях. Така те го изгонили от там и той тръгнал с Есма.

Двамата заживяли заедно в една малка колиба до реката. Асан  ходел да лови  риба, а Есма се занимавала с къщната работа. Така един ден те дочули, че  неговото царство е в голяма беда. Зъл змей изяждал по едно девойче всеки ден. Асан решил да отиде до цартството, за да спаси народа си. Тръгнали те и когато пристигнали царството било мрачно и всички живеещи там ридаели. Тогава той се скрил, за да не го познаят, защото царството се управлявало от врага на баща му. Но за зла беда войниците видели Есма и веднага я арестували, като ѝ казали, че след два дни ще я дадат на злия змея. Тогава тя се разплакала, защото не знаела какво да прави. Вечерта, Асен  ѝ се явил в съня и я попита защо плаче. Тогава тя му казала, че ще я дадат на змея след два дни. Той я успокоил да не плаче, а да направи следното. Да поиска от царя 30 овчи кожи и когато змея ѝ каже да се съблече, тя да хвърля по една кожа в огъня и да му каже и той да сваля по една кожа от неговите. Когато той хвърли неговата, тя да ги хвърля в огъня. Така той ще хвърли неговите 30 кожи и ще се превърне в изгубеният син на царя.

Настъпил деня, в който войниците завели момичето в помещението на змея. Пред нея се появил голям и страшен змей, който ѝ казал да свали дрехите си, за да не се задави. Тогава тя му отвърнала, че ако той да съблича по една кожа от него и тя ще се съблече. Така и станало, той хвърлял по една кожа, след това и тя хвърляла една. Така продължило до 30-ия път, докато не изгорели  всички 30 кожи и пред нея не озовал красив и снажен момък, който бил омагьосан от зъл магьосник. Царя и царицата се зарадвали много на техния син и царят казал, че момичето е умно и поискал тя да стане тяхна  снаха.

Момичето се разплакало на думите му и отговорила:

-Има един младеж отвън, той и твоят син ще застанат на вратата на баня. Аз ще се изкъпя и когато изляза ще нося таса с вода. На кой от тях подам таса с  вода, за него ще се омъжа.

Царят се съгласил на казаното от момичето. На следващия ден девойката влязла да се изкъпе, а двамата царски сина застанали пред вратата на банята. Девойката се изкъпала и на излизане подала таса на младежа, който съживила от мъртвите. Тогава тя казала на царя да не се сърди, защото много обича Асан. Царят отново се зарадвал и ги възнаградил богато, а те се върнали в нейното царство, където заживяли щастливо.