В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Едрелѐс сред мюсюлмани, помаци и роми. 

В България 6 май е обявен за официален празник, както и за Ден на храбростта и  Българската армия. Също така на този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.  

Според народните представи Свети Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаи, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: „… къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.“ 

    

Традицията повелява в нощта на 5 срещу 6 май децата до 1 година символично се крадат от къщите им. Родителите с радост дават децата си, но само на близки хора. Задължително е откраднатите малки деца да бъдат откупени. В повечето случаи близките си ги връщат с агне, което след това  ще се заколи за празника. Фамилията се събира да  празнуват заедно празника. Задължително има музика и танци, а децата са облечени с нови и хубави дрехи, и ги кичат с върбови клонки, за да са живи като клоните и здрави, като ствола на дървото.